Kayak Tour Greece 2010 - част 1
Пиша тази история с идеята да представя един интересен район в съседската ни държава както и да направя опит да опиша малко по-детайлно какво се случва около реката когато тръгнем на път...
Самият район отдавна беше привлякъл вниманието ми. След като миналата година с Милски и Шоко пробихме в Босна и Черна Гора определено се уверих за себе си че трябва да се пътува и да се карат нови трасета. Ако те самите пък са по-отдалечени и не толкова комерсиални както р. Соча в Словения, то тогава начинанието става още по-интересно и предизвикателно. Много ми харесва докато пътуваме да се загледам в някое дере или планина и след това като се прибера да открия че в района има реки за каране. Ситуацията с Гърция не е точно такава но произхожда от подобен вид любопитсво.
Вече не помня от къде бях мернал някъде снимка на р. Аоос и моментално започнах да ровя в нета за нея. Оказа се че има информация по повечето сайтове и района в който се намира е осеян с каньони и интересни реки в тях. За щастие имах късмета да хукна в тая посока още февруари месец за да разгледам. След като нахълтах с взлом в района и погледнах планината определено се убедих че трябва да се върнем напролет и да се поразходим по реките. За щастие и това се случи. От толкова много навитаци останахме накрая трима но вярвам че ще помним тези четири дена дълго време. Дойде и набелязаната дата за тръгване и с особенното съдействие на Муцев в ролята си на шофьор Аз, Милски и Филип се натоварихме в Тойотата и запътувахме в посока Загория. Така се казва района в който се намираха повечето от набелязаните реки. Бяхме се разбрали да не шофираме цяла нощ и към 1-2 часа след полунощ да отбием от пътя до където сме стигнали и да къмпингуваме.
Така и стана и се събудихме на другия ден на около 100-на км. от първата ни цел р. Mileapotamos. След редовните сутрешни кафета и лакърдии се отправихме натам. Какво трябва да има в предвид човек когато тръгва по тази част на Гърция. Още февруари месец ми направи впечатление че е доста трудно да се достигнат и локализират входовете и изходите на реките. За това и предприехме тактиката докато не сме видяли и уточнили изхода от дадена река да не влизаме да караме. Повечето точки са в близост до високо планински села и до тях понякога се стига по черен път. Това че е асфалтиран пътя не значи че няма вероятност да се е срутил или да е затрупан от свлачище. Самите пък села често липсват на ДжиПиЕс картите а табелите в района са на Гръцки и трудно се разчитат. Такъв беше и случая с р. Mileapotamos. Намерихме изхода и последва дълго лутане по махалите за да намерим входа. Посредством един черен път стигнахме и до него. Реката е атрактивна, чиста и красива. Като категоризация я даваха клас 3-4 и изпълни очакванията ни. Отдавна бяхме просрочили времето си за тръгване но все пак прибързано се набутахме в нея.
Преминахме през каньон с хубави бързеи и интересни падове. Самото трасе забиваше в тесен каньон под селото за който във всички гидовници пишеше че е неприминаваем и трябва да излезем. Самото село е нависоко горе и до реката се стигаше по черен път. Приближавайки финала установихме че колата липсва на него и започнахме да се подхилкваме че по стара традиция май ще се носят каяци по склона нагоре. Въобще не ни и учуди когато разбрахме че колата е аварирала и шегичките на тема "Първа горска каякарска бригада" станаха реалност.
Понесохме лодките по баира по който за наше щастие имаше изградена пътека до селото. Един от хидравличните маркучи се беше скъсал и колата беше останала без съединител. Муцев я беше докарал до селото някак си, но не смееше да тръгне с нея по черния път надолу. Успяхме да се изкачим, навързахме лодките по тавана и посредством налучкване на предавките се отправихме в посока гр. Янина. Града е регионалния център за района и се намира на магистралата за Игуменица. Съответно беше пълен със сервизи, авто къщи и морги. Този вид превозни средства като нашето са нещо като "голфовете" в Перник там и не бяхме особенно притеснени че няма да намерим помощ и съдействие. Въпреки всичко беше Великден и знаехме че за Гърците това е голям празник и може да не намерим работещи сервизи или магазини за части. Цяла нощ и на сутринта се чудихме как да отстраним сами повредата и накрая в един местен сервиз срещу определена сума ни решиха проблема за около 20 мин. В момента в който получихме изправно возило се отправихме към най-близката от набелязаните точки. р. Arachtos.
Последва отново лутане по серпентини и черни пътища. До първоначалната набелязана точка за влизане така и не успяхме да стигнем но все пак реката беше дълга и предлагаше няколко входа и участъци. Arachtos е изключително красива и живописна река влизаща в каньон с високи и отвесни скали. Намира се в съседния на Загория район Цумерка (така поне го разчетохме). Като категоризация беше дадена като клас 3 и не представлява проблем да се премине през нея. Но ако се случи инцидент в каньона и заплува екипировка и човек по течението просто няма къде да се спре и да се върне в лодката.
Мисля че и на тримата ни хареса и успяхме да спасим деня с едно не толкова екстремно но позитивно спускане. Бяхме малка група в реката и се придвижвахме бързо по трасетата. Поради и този факт трябваше да се възползваме от ситуацията и да пробваме да извадим възможно най-много от реките. Вече бяхме по-спокойни защото не бързахме, проблемите с транспорта бяха отстранени и можеше да се поогледаме малко по района около нас. Не е присъщо за Гърция да се говори за планини и масиви от варовик съчетани с дълбоки каньони. Самата страна е известна с туризма си по крайбрежието и човек остава шокиран когато се сблъска с тази част от нея. Въпреки всичко дори и нависокото в планината туризма е развит и подреден. Цените са доста високи по заведенията, но ние знаехме и се бяхме позаредили с храна. Намерихме удобно място за къмпингуване и опънахме лагер и "тържествена" вечеря в очакване на следващия ден. Така и не разбрахме "колко е забранено" да се къмпингува в планината. Гледахме да седим далеч от определения за нац. парк район и да спим възможно най-ниско като надморска височина защото вечер ставаше студено.Посмяхме се на приключенията които ни се случиха през последните два дена и заспахме в очакване на следващия ден....
