Западни Балкани - 2 част

Дата: 21.10.2009

Морача ни беше основна цел. Още на Тара и Пива чухме страшни истории и предупреждения за нея, но вече на никой не вярвахме и решихме да се оправяме с Немски гидовници и подобни проверени и сигурни помощни средства. Отворихме картите и се запътихме в посока Подгорица и Манастира над реката който е основна точка за трасетата там.

Нямахме много информация, но знаехме че трябва по-предпазливо да действаме с нея. Ранния следобед се качихме на етап от горното и течение и тихомълком се набутахме с каяците вътре. Информацията която имахме за този участък беше че бързеите са клас 4 и 5 и има няколко Х-а (непреминаваеми). Доста отдавна беше писана но имахме едно наум. Трасето в горната част много прилича на Рилска Река в по-пълноводните си дни.

Стартира с леки стъпаловидни бързейчета в които с малко по-енергични загребвания преминаваш без сериозни затруднения. След около два километра реката влиза в дълбоко дере което става на каньон. Пътя остава нависоко а денивилацията на реката голяма. Там и започва и сериозния участък. Голяма скорост на водата, падове, дупки събрани в много дълги бързеи които трябва задължително да се оглеждат и подсигурават.

Абсолютно е невъзможно на някои места да настигнеш изтървана лодка или друга екипировка. Брега на места е почти отвесен а реката е препречена от огромни скали и камъни. Доста време изгубихме в гледане и обмисляне. В крайна сметка пропуснахме един 200 метров участък в който определено личните ни възможности и подготовка не стигаха за да се пуснем по него. Огледахме малко надолу и смело и безотговорно се метнахме в следващата отсечка. Виждаше се че каньона се отваря и си помислхме ча там свършва трудната част. Последва едно прелитане през камъните и дупките с мръсна газ и адреналин който те бие в ушите. Много технични и видимо опасни бързеи. Стигнахме и до широкото и се оказа че там започва следващ още по труден участък. Реката се скри м/у едни отвесни скали и изчезваше някъде надолу м/у огромни камъни. Единодушно без да колебание решихме че е време да си тръгваме от там. Каквото трябваше да видим видяхме от тук нататък ни чакаше само безмислени опити да преминаваме отсечки в които късмета щеше да ни е нужен в голям процент. Хубавото беше че непрекъснато се придържахме да спираме на брега който е от към пътя. Извадихме лодките от реката и се запътихме по баира за да излезем на пътя. Последва изкачване и лазене по почти отвесни участъци което продължи малко над 2 часа. Пътя нито се виждаше, нито се чуваше. Имахме представа къде се намираме но определено си личеше че излизането ни от реката няма да е лесно. Дърпахме лодките с въжета и това ни забави много, но нямаше друг начин при този терен. Стигайки до някакви стълбове решихме да оставим лодките и да продължим без тях защото вече се стъмваше и бехме капнали от умора. За щастие след 20-на минути излязохме на пътя и можехме да обясним къде сме за да дойдат да ни вземат. Малко бяхме притеснени защото ни чакаха в лагера а ние отдавна трябваше да се приберем. Все пак заради правилната ни преценка в случая всичко свърши добре. Не ми се мислеше ако се бяхме забили още по-надълбоко в каньона какво щеше да последва. Прибрахме се в лагера и се отдадохме на анализи относно приключението ни.

Наистина този участък е с най-висока степен на трудност и това обясняваше липсата на информация за него. Намирахме се в държава в която може да се поспори дали не са по-зле от към комуникации от България. Цялата е в каньони и малки пътища и всичко е тотално безлюдно и изоставено на места. Влизането в тези дерета е риск който не всеки средностатистически каякар може да си позволи. Отделно от това от пътя няма никаква видимост към реката, което значи че при инцидент много трудно ще те открият къде се намираш. За това е и хубаво да отделиш половин ден за оглеждане и при прескачане на контролното време да се изнесеш на пътя и да приключиш спускането. Спускането там си заслужаваше 100% и от към каране и от към преживяване. Трудно заспахме вечерта но трябваше да го направим защото предстоеше спускане по долното трасе и след това да се запътим към вкъщи.

Поотпочинали на следващата сутрин занесхоме лодките на брега. Очакваше ни по-леко трасе за което имахме няколко въпросителни, но то поне беше видимо от пътя. Въпреки всичко не забравяхме събитията от вчерашния ден и това че надолу по реката отвесите стават над 200 метра права скала и измъкване няма. В гидовниците беше разделено на две части, като първата свършваше на моста при вливането на р. Мъртвица. Отбивката е много криминална до едно крайпътно кафе. Въоражени с най-тайното оръжие на каякара, което представлява надежден човек който може да се ориентира и намира изхода на реките, въобще не се и бяхме притеснили. Така и беше, минахме под един позарязан мост и на следващия стърчеше Муцев ( Наййййй- големмият) усмихнат и преметнал фотоапарата през рамо. Оставихме около 6-7 километра трасе зад нас идентично със Струма. Пообменихме някоя приказка, попушхме и се натикахме в лодките. Предстоеше дълбокия каньон в който имаше един бързей с повишена трудност. Вижда се от пътя, но факта че си на над 200 метра над него не ти позволява да прецениш ситуацията.

 

Стигайки до него разбрахме че и няма хубава възможност за оглеждане и че белите петна които се виждат отгоре са поредица от прагове с неголями насрещни вълни. Започнахме да се оглеждаме един в друг, кой ще скочи първи в бързея който не можахме да огледаме. Високите отвесни скали около тебе освен че те мачкат психически и ти подсказват че не е хубаво да предприемеш спускане покрай тях, заради сифони странични вълни и турболенции. Надигнах греблото и се изметках през първия праг с идеята да спра след него и да покажа на другите че е проходимо и да тръгват. Те се окопитиха и в абсолютен синхрон се изсипахме надолу като “чувал с картофи”.

Дълго време седяхме да гледаме бързея отдолу и преценихме че сме избрали добрата линия за минаване.

Последва истинска награда за нас като заплавахме надолу през един уникален и неповторим каньон. На моменти преминавахме покрай паднали от пътя коли, рейсове и цистерни които ни стряскаха и вкарваха в нежелани черни мисли, но всичко се компенсираше с тишината и гледките на каньона.

Вход
*Потребителско име
*Парола
Календар 2015