Луда Kамчия

Дата: 14.03.2008

Луда Камчия ни посрещна с типичното си спокойствие и очарование на района в който се намира . Преди време бяхме оставили една камара приятни спомени там покрай откриването и, както и покрай първото и спускане. Самата река като основа трудно би и се дало и втора категория в по голямата и част. Но двете препятствия около ханчето си останаха предизвикателство за всеки един който си е имал работа с тях.

След еуфорията предишния ден по спускането на Златаришка река пристигнахме по учебник по нощите и спретнахме набързо скалъпеното лагерче. Чак на следващата сутрин можеше да се каже че знаехме къде се намираме. Прекарахме сутринта с луда камчияредовните кафета, локуми и коментари за реката на която видимо и липсваха няколко кубика. Все пак решихме да направим едно спускане, пък пада с вода и без вода пак си е пад. Стигнахме до него и започна едно падане на каякари като "гнили круши" през стърчащите камъни. Завиждах малко на Боби Дачков и Барзов, защото на тях им предстоеше да минат пада за първи път. Просто си спомних за ятото келеши и трепетните им физиономии, когато за първи път се изправихме пред това препятствие. Големи емоции голямо чудо. За съжаление не можем всеки път да караме различни реки, но е хубаво когато заведеш някой на нова.

В крайна сметка минахме всички от там с изключение на Светльо, който така и никой не разбра защо два дена хич не му се скачаше от разни места. Не че от скока на такова ниво на водата изпитваш нещо върховно и незабравимо, но поне ти се отдава възможност да потренираш такива препятствия които са малко в наща държавица.

Продължихме надолу по реката до прослувутия бързей на ханчето на който се чудя дали да не му лепнем едно голямо "Х" и да се спре с дебатите и желанията докато не се е претрепал някой. В дясно има видимо по чисто минаване, но и това се оказа измама. Първия пад е определено негостоприемен и също граничи с безмислието. Тесен, крив и плитък. С Милски решихме все пак да се пробваме. Милски тръгна първи и на самия вход един камък така го зъвъртя че тръгна с гръб към пада с тенденция за мнооого неприятно падане. Стоях с въжето на ръба на пада и незнам какво ме накара да се наведа и да му хвана лодката преди да се беше стоварил по глава в плитката чаша. Типично по келешки вместо да си вземе поука онзи излезе внимателно и се върна за втори опит. Мисля че самият той както и аз разбрахме след втория му опит че каузата е загубена. Правейки повторна преценка на препятствието, пренесох този пад и скочих за втория който си заслужаваше опита.

С това и приключи нашата одисея в района. По стара традиця Демо задължително успя да се сдърпа с персонала на ханчето, което е знак че всичко си върви по план. Натоварихме се в буса и отпрашиме към Сопот и Карлово с нясна концепция за следващия ден, но с доста точна мисия, Водопада над Карлово, .... но за това друг път

 

Вход
*Потребителско име
*Парола
Календар 2015