Рафтинг в България - началото
През август 1965г група от шест човека от СПК "Академик" София (Пройно Сомов, Константин Спасов, Христо Харизанов, Цветан Личков, Боряна Личкова и Богдана Цонева) влизат в Понора с две полски лодки със задача да извадят два германски (от войната) десантни понтона, оставени на входа на пещерата от врачанския клуб и завлечени до дъното й от порой. След повече от 20 часа престой в 12°С вода ("неопрен" бе неизвестна дума и от тогава битува "ангелския образ" на лицето на човек, който се "облекчава" в дрехите си за по-топло!) и борба със 150кг туловища на близо 5 метровите лодки групата успява да ги извлече на входа, като попътно "забърсва" и един сърбин, влязъл на самостоятелна разходка в дупката с "парашутна" лодка (просто казано матрак с бордове за свалените пилоти на самолети над воден басеин), или общо излизат 7 човека с 5 лодки! Рафтинг в България - началото
През август 1965г група от шест човека от СПК "Академик" София (Пройно Сомов, Константин Спасов, Христо Харизанов, Цветан Личков, Боряна Личкова и Богдана Цонева) влизат в Понора с две полски лодки със задача да извадят два германски (от войната) десантни понтона, оставени на входа на пещерата от врачанския клуб и завлечени до дъното й от порой. След повече от 20 часа престой в 12°С вода ("неопрен" бе неизвестна дума и от тогава битува "ангелския образ" на лицето на човек, който се "облекчава" в дрехите си за по-топло!) и борба със 150кг туловища на близо 5 метровите лодки групата успява да ги извлече на входа, като попътно "забърсва" и един сърбин, влязъл на самостоятелна разходка в дупката с "парашутна" лодка (просто казано матрак с бордове за свалените пилоти на самолети над воден басеин), или общо излизат 7 човека с 5 лодки!
Единият понтон е изваден в относително добро състояние, но от втория използваеми бяха само клапаните му!
През 1968г пак от група пещерняци-биолози от "Академик" София бе организирано първото плуване с три понтонни лодки по р.Искър от Курило (сега гр.Нови Искър) до Мездра под егидата на НЕК (Научно-Експедиционен Клуб) към Софийския университет с цел изследване замърсяването на реката (по това време от отпадъците на завод "Зебра" и други подобни водата не съдържаше дори и бактерии). Високото ниво на съдържание на химикали спомагаше за бързото разлагане на лодките във водата и тъй като някои от участниците не можеха да плуват (като Климент Бурин например), същия изписа на борда на една от лодките: "Комуто е писано да бъде обесен - няма да се удави!".
На 1 и 2 май 1971г отново от щури "академишки" глави под шефството на БНТелевизия и лично под патронажа на Иван Славков (тогава неин директор) бе направен първия "рафтинг" по дефилето на Кресна с матраци, навити хлабаво на роло, след това надути и вързани с прусек за гръдната обвръзка, като плувеца мушка ръцете си отстрани на ролото като маншон, за да държи главата си над водата. Другата екипировка включваше само гащиризон и каска за предпазване от удари на главата в скалите. Всички участници бяха добри плувци и минаваха през строг медицински преглед на място, за да бъдат допуснати до участие.
За съжаление при второто спускане се удави Иво Нелчинов (причината и до ден днешен остана неясна - на пътя малко преди Ханчето бе поставена паметна плоча за него) и проявата бе прекратена, като заснетия материал от трите камери не бе излъчен никога по телевизията.
Материалът е предоставен от Христо Харизанов - Хинко
