Каяк обществото в Световния ден на водата

По случай 22 Март - Световния ден на водата пускаме тази малка статия за хората, които не са с нас докато пътуваме. През последните 5 години имахме превилегията да посетим всички по-известни дестинации в Европа, където може да се кара лодка. Имаше и хубави и лоши трасета, но винаги едно и също ни се е набивало в очите, независимо дали ни е харесвало да се спускаме по дадена река или просто района е привлекателен за посещение. Освен каякари, ние сме хора и туристи тръгнали на път за да посетят и докоснат част от културата и отношението към природата на дадена държава и народа й. Още след първата по масова разходка, всички несъзнателно промениха отношението си към местата в България, които посещаваме и започнахме да се стараем терените, на които битуваме да заприличат поне малко на тези които видяхме. Несъмнено повярвахме в "малките неща", въпреки че ситуацията тук непрекъснато ни залива с разочарование и безнадежност. Реките са огледало на един народ и нас все още ни е срам да се идентифицираме пред колегите от другите държави като такъв. За това и често отговаряме на мейлите им, че нямат работа тук и нищо хубаво няма да видят. Ето и малко снимки които показват основната причина за това ни отношение...

Река Соча-Словения. Няма човек, който да не иска да се върне там след като я е посетил. Липсват и боклуците, железата, найлоните и всички други придобивки които ние притежаваме. Заплащайки малка такса на общината, тук се предлагат паркинг, информационни табели и подръжка на коритото. 

Давидковска река (ляв приток на Арда) Така се действа, когато коритото е скрито и отдалечено. Всичко е изградено по-норми, но не и в услуга на реката. Няма кой да стигне дотам освен хора, които са тръгнали целенасочено към малката ВЕЦ, която и на пръв поглед е видимо, че неможе и две села да захрани с ел. енергия.

Две реки от Австрия и Гърция (Саалач и Милеапотамос) Дори и Гърците са се сетили че могат чрез фондове да изградят пътеки за туризъм и да не си преграждат реките с бетон. Гаранция е, че пак ще отидем там ...

Чепинска река м/у Велинград и Септември. Хиляди тонове боклуци скрити в един каньон, който е достойна конкуренция на много реки в Европа. Стигнахме и до национална медия, за да се опитаме да й помогнем и от регионалните власти умело ни замазаха очите, че ще оправят проблема. През това време се доизгради ВЕЦ-а на края на каньона служейки за бариера така, че боклука да си остане вътре. Стартира и нов проект който седи още по-безсмилено в долната част на дефилето.

Това са кадри от р. Върбъс в република Сръбска (Босна и Херцеговина) Във връзка със световното първенство по Рафтинг което се проведе там през 2009 г. бе изградено трасе за воден слалом. Водния слалом е олимпийска дисциплина и се радва на международна подкрепа, както и финансиране. Самото събитие беше подкрепено от цялата държава и организарано с голям размах.След година посетихме отново района и трасето стоеше непокътнато и видимо подържано. Реката все още беше без грам боклук в нея въпреки че минава до основна пътна артерия. 

Тук успяхме със собствени средства и съответно без никаква подкрепа от общините Кресна и Симитли да изградим същото и да направим две състезания с около 80 участника от цялата страна. Ще продължаваме да търсим средства, за да доразвием трасето и идеята му. 

Оставаме с надеждата, че тези малките след години ще са други хора в една по-добра среда....

Река Арда и каньона й м/у ВЕЦ-Бели Извор и нулата на язовир Кърджали. Близо 40 км. участък който е обезлюден и непокътнат. Често високата вода снабдява и този участък с боклуци и грижливо ги подрежда по дърветата. Единственият начин да стигнете до него е, когато решите да посетите небезивестния Дяволски мост. Нетипично за държавата, община Ардино е успяла да изгради огромен навес и да обслужва поставения от нея контейнер за смет. Дяволският мост е отдалечен на близо 15 км. от Ардино и пътят е черен. От години има апетити и се кроят грандиозни планове и това нещо да бъде унищожено с ВЕЦ-ове които ще доставят на всички от "Зелената Енергия". Моста е любим обект за снимане на много фотографи и се намира в местност приютила редки видове птици. Около него по билата има множество изоставени махали които са подходящи за каране на колела или просто за разходка. Въпреки всичко, никой не показва признаци да го защити.

Не очакваме никой да прояви разбиране защото трупаното с години безхаберие не може да се изтрие с 10-на снимки и малко придружаващ го текст.

Декември месец 2010г. р. Струма постави в безпомощно състояние цялата държава и успяхме заради недоглеждане и невежество да прекъснем една от основните артерии на Балканския полуостров. За съжаление загина и невинен човек, който в изпълнение на служебните си задачи дори и не е предполагал каква опастност го грози. Това беше четвъртия известен случай за тази година там. Както и при другите единствено клубовете по рафтинг и каяк обществото можеха да предприемат адекватни мерки и се включиха безвъзмездно в акциите. През пролетния период загинаха и двама каякари. Непочистените  корита бяха основен фактор в тези трагедии. В България звено за бързотечащи води не съществува и ако сте решили да се занимавате с това е препоръчително да се обградите с приятели от тоя бранш.

Няма по-грозна гледка от това, онзи господин "никой" с лодката да е единствената надежда на събралите се на брега роднини заобиколени от власт имащите и "компетентните" органи които освен обещания нищо друго немогат да дадат!!! 

Въпреки всичко дойде добрата новина:

Върховният административен съд (ВАС) на Република България спря окончателно строежа на четири малки ВЕЦ в дефилето на река Струма, в района на град Кресна. По този начин ВАС остави в сила решението на РИОСВ – Благоевград, с което не бе съгласуван проектът на „ДЕК Енерджи“ ООД за изграждане на 4 МВЕЦ в дефилето на река Струма.

Първи против изграждането на вецовете, попадащи в двете защитени зони, и със становище, че те значително ще ги увредят, откликна Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“. По-късно в делото срещу инвеститора се включиха и Сдружение „Българско Каяк Общество“, Спортен клуб „Бързи води“, Сдружение „Приключенска мрежа“, Сдружение „Х – Клуб“, Сдружение „Тудурини Брос“ и Фондация „Къща за книги и приключения“.

Това дава малко надежда на всички че има шанс водоемите ни да бъдат защитени и да се радват на малко повече уважение. Ще се стараем да привличаме все повече хора за каузата която изисква просто възпитание и култура. Не е нужно хората да са запалени по каяка и неговите разновидности, нужно е хората да разберат че в една река можеш да се огледаш. Ако не видиш себе си там а видиш купчина боклуци и парцали ...изводите можеш да си направиш сам ...