ето как се "наиграх" днес в Струма.
Реката достигна летните си нива. Карах по долното трасе, което, както знаете е ...няма бързеи!
Малко след моста на Е79, който е след Чачова поляна, на левият бряг има едни високи, отвесни скали. При висока вода, там е почти равно, но при тези ниски нива,се образува нещо като бързей. Скалата която препречва пътя на водата и я подпира образува вълна /възглавница/ пред нея, и завидно добро обратно течение , също пред нея! Скоростта му е подобна на тези от слаломните канали, но спирането въте не е проблем.
Проблем е когато решиш да правиш келешки щуротии.
Влязох в обратното и вс. беше ок, докато не П реших, че мога да посърфирам на възглавницата-вълна. С две загребвания се озовах пред нея, а само миг след това, под нея! Видях подмола...тъмен и страшен. Отдавна не ми се беше случвало въобще да не опитвам ескимоското! Мигновено дръпнах шприца и се измъкнах от кокпита! Веднага си пипомних, колко е гадно да се переш там, където нямаш работа. Първо си държах лодката и греблото, а около мен всичко вреше. Въобще не знаех дали ме избутва и на къде.Уплаших се малко да не ме натика под скалата. След миг разбрах, че лодката ме дърпа надолу! Пуснах я. Следващият кадър беше, скалата която "минава" край мен - ясно - значи съм в "обратното".
Опитах се да се хвана за скалата но не ми стигна малко. След това отново усетих силата на основното течение - разбира се - по посока на скалата! Възглавницата ме посрещна - мека и удобна.
Отново кадъра - скалата минава край мен. Този път я гепих. Имаше удобни хватки и дори стъпки под водата. Много бързо е озовах изцяло над последната, и макар и отвесна скалата ми се стори много приятно място - здраво и неподвижно. Понаместих се и скоро набарах още по удобни хватки. Имаше и отлепени и замалко не паднах отново в реката. /
съвет: винаги оглеждаите хватките, за които се хващате. Обикновено скалите са нацепени в зоната, кудето ги залива водата./
Греблото ми все още беше в лявата ръка. Тъкмо се зачудих да го хвърлям ли и реших, че може да ми потрябва след малко! /
съвет: не си хвърляйте греблото! можеби ще ви потрябва при изхода от ситуацията. скоро помагах на едни '"рафтъри" заседнали на камък и з голямо учудване видях, как си хвърлиха греблата към брега, а след това се озоваха 3-4-ма в рафта с едно гребло
!
През това време, каяка ми циркулираше в казана под мен, пълен с почти 200 литра вода. Въртеше фигури, на които би завидял всеки родеист! Наблюдавах го известно време, с надежда че балона, детското поясче и торбата с телефона ми няма да излязат отвътре. След няколко циъкъла се разхвърчаха парчетата от прелката. Те послушно минаваха под мен, аз ги прибирах на скалата и ги редях по малките нишички в нея. Непромокаемата торба изчезна! Преди да тръгна я затворих, но не за закачих към лодката , защото "ми беше досадно"! Все пак - това е само долното трасе!
/
съвет: винаги закачайте здраво нещата в лодката си! няма значение къде щекарате, и колко е лесно. Може и в езеро да сте и пчела да ви ужли, поради което да се обърнете.../
Когато мющериите отвътре се свършиха, се сетих, че не мога да си стоя вечно там и трябва да се самоспасявам. Хрумна ми да траверсирам по скалата, назад, срещу течението, за да скоча по-далеч от скалата и да успея да избягам от нея с плуване... "плуване" ли? Мразя да плувам в реки и води, в които не виждам какво става под мен. Никакво плуване, това е най-крайният вариант. /
съвет: огледайте ситуацията и потърсете всички възможни изходи от нея! обикновено в такива моменти човек е в стрес и не може да поглене реално на нещата. Изходи винаги има няколко. Търсете ги!/
Реших, че е по-добре добре да си хвана лодката и да се измъкна се нея от там. ако скоча, щеше да е лено, но после кой ще ми извади каяка. и въобще, дали ще е още там, като се върна?!
А тя продължаваше да върти обороти, и да се блъска в скалата. В някои моменти изчезваше цялата, а веднъж се задържа 4-5 сек.под вода! Вече си помислих че нямам ЗИП и ще трабва да си купувам И Зет Джи
, но после се показа пак, скърмата отгоре! Явно балона и поясчето бяха още вътре.
Време беше да действам. Намерих начин да се отърва от греблото, но не окончателно. Закрепих го в скалата и се изненадах от това, че успях, предвид отвесността й, и млките хватки! Супер, това ме окуражи и надъха, да виидя до къде ще стигна. Сега вече имах една свободна ръка, с която можех да хвана лодката. Последната скоро беше под мен и я докопах. Трудно е да удържиш 200 литра, с едната ръка, стъпил на отвес. Късмет беше, че мястото на което се намирах е точно над онази зона, където правото и обратното течения е срещат. Там, те се неутрализират, но за това пък от турболенцията, лодката постоянно се отправяше в различни посоки.
Трудно, много трудно успях да си отвия тапата. /
съвет: не си затягайте тапите. Дори и леко навити, те не пропускат, а в подобни ситуации, отвиването им е полезно!/ След това я измъкнах над повърхността, доколкото ми позволяваха силите. Другата ми ръка вече беше започнала да се напомпва от стискането на хватката.
След като се изпразни наполовина, я метнах хоризонтално. Все още имаше много вода в нея , която щеше да ми попречи да преодолея правият поток и да избегна ново набутване пред скалата. Затворих тапата и влязох.Разбира се гъбата ми, която винаги седи в лодката, сега беше в колата, защото я ползвах, при последното миене /внимание, винаги си носете гъба в каяка, добре заклещена... не се знае кога ще ви потрябва!/
Но нали живеем в болкучава страна, та винаги се намира изход.
Веднъж, когато отивахме със Светли в парка, детската количка е разкачи... Намерих тел и я вързах добре.
Друг път, когато се давихме с Демо в Бебреш, намерихме здрава и дълга тел, с което той закачи Ксеното и успяхме да го извадим от подобна ситуация. Та и сега стана нещо подобно. В обратноно течение се въртяха няколко шишета от минерална вода. Грабнах едно и започнах да изпразвам останалата вода от лодката. Беше от 500 милилитра и ставаше бавно! Толкова бавно, че в един момент си помислих, че докато аз изгребвам, тя се пълни от някъде. Все пак, я изпразних до положение в което мога да я позкарам и скоро бях отново в реката.
И те така, изводите си ги направих
и надявам се, да съм полезен с това, че споделих преживяното, за да е подготвен всеки за подбнна ситуация. Иначе, келешлъка си е калешлък и що се отнася до мен не ми се иска да се ограничавам. Когато ме е шубе, не поемам рискове, но когато не, тогава става... итересно!