Тихомълком пристигнахме и се вмъкнахме по нощите в къмпинга и изполягахме в очакване на сутринта.
Валеше, валеше и на сутринта ...пак валеше ... тихо и напоително. Не беше студено но всичко беше подгизнало. Реките бяха тръгнали да прескачат червените граници в описанията и тенденцията беше да не мирясат следващите дни.
Веднага се запътихме към горната част на р. Исел и трасето в района на Хинтербихъл. Нещата определено бяха на кантар но все пак решихме да се пробваме. Определено беше бързо и преляло и след третия завой започнахме да обмисляме да се изнасяме от там. За щастие преди месец и половина се бяхме пускали по това трасе на подобна вода и имахме обща представа в какво се забъркваме и къде са изненадите по трасето. С по внимателно оглеждане и планиране на линиите се смъкнахме доволни до финала.
Кадри от там нямам поради липсата на каквито и да е удобни възможности за снимане ...а и в тоя студ нямах много желание
На другия ден (не спря да вали) решихме да се качим на Тауернабах. Това трасе го пускахме миналата година и съм го запомнил с това че никой не застава в гидовниците зад точно описание и конкретни участъци за спускане в него. Отиваш, гледаш, преценяваш и ако си намериш твойто място вътре ... скачаш. Ако някъде прочетете че по класическите трасета там има клас три участъци (по-леки) ... да знаете че става на въпрос за паркинга или някое обратно течение.
Над нас остана един каньон който загледахме ... но мисля че мирясахме на време и го зарязахме. Като цяло основното трасе е четвърта категория без право на никакво плуване вътре и изпускане на екипировка. Някои от бързеите нямат две опции за преминаване и е задължително да можете да скачате през камъните и да спирате навреме. тук някъде стърчи на Филип главата
денивелацията е налична ... скоростта е налична
На третия ден всичко преля и подгизна. Пробвахме се да влезем в р. Лойсах като по лесна ...но и тя беше до капачката. Отдадохме се на оглеждане на разни притоци и намерихме най-скъпия начин да се пребиеш. Вече знам като реша да си сменям мостовете в устата къде мога да дам 17,5 евро за пътна такса и да улесня малко зъботехниците.
Може би някой ден ще бъдем там ... десетина километра е все така като на снимката
Ден четвърти ...пак вали и вече почва да ни става смешно. Повъртяхме са по разни притоци които не ни искаха и се сетих за задната долина където течеше р. Гейл. Бях я оглеждал преди години но не ме впечатли с нищо. Беше преляла но решихме че може да се рискува. Подозренията ми се оказаха вярни. Освен един крив бент и няколко криви камъка вътре няма кой знае какви засукани бързеи. Когато обаче се натикате вътре на висока вода разбирате мигновено защо и дават до четвърта категория. Влиза в каньон със силно залесена гора отгоре, денивелация, остри завои и стените му са предимно от почва. Никаква видимост, никакво спиране и доволно количество паднали дървета вътре. За излизане от там може доста да се поспори. В момента в който ни засече колата на един мост се изнесохме.
Зад Филип се вижда добре за какви дървета става на въпрос ... и все бяха заседнали по завоите ...Доста смазващо психиката усещане когато завоите са много близко разстояние един от друг и заради пълноводието няма къде да спреш. Почти всички завои бяха с малък градус и надзъртайки какво има в завоя трябва да бъдеш готов да се хванеш за храсталаците отстрани. Ако се окаже че си на грешния бряг траверса до правилния е доста подтискащ ...
това е частта с каньона
а това бяха първите слънчеви лъчи които видяхме за тия четири дена
естествено на свечеряване 
Прегледахме прогнозите и решихме че района на Отцтал по ни устройва и така ще можем да погледаме и Сик лайна .... стегнахме багажа и се запътихме на там. ...