Зима е по Дунава

Дата: 17.01.2010

Идеята за пътешествие по зимен Дунав започна с въпрос: „Е, колко може да е студено??” „Замръзнали лодки” и „рязане на хляб” с трион не звучеше реално край лагерния огън през август…Няколко месеца по-късно, една тиха декемврийска вечер, спонтанно се реши – тръгваме. На следващия ден си написах молбата за отпуска.

В 13-тото утро на януари слънцето ни изпрати по пътя от София до с. Ново село. Явно някъде след Монтана пътя му се видя дълъг, махна ни на изпроводяк и си тръгна.
Ние продължихме до края на асфалта. А това се оказа някъде към 15 часа на една полянка, три на три метра, заобиколена с вода. Разтоварихме и изпратихме буса във Видин. Последва много организиран хаос от дърва, багаж, вечеря, палатки… Оказа се, че не можем да изгорим всички прекрасно нарязани пънчета -друго си е широколистната гора.

Напуснахме първия лагер към 10 на следващата сутрин. Няколко метра по-надолу видях и първата от любимите табели „830”.

Програмата за деня беше проста – да напълним вода някъде и да намерим лагер. Това обаче, при висока вода, се оказа интересна задача. Бреговете бяха или напълно заляти и заблатени, или високи и непристъпни за нас. Друго предизвикателство е и краткия ден по това време на годината.

Съставихме тактически план да атакуваме бреговете в часовете между 15 и 16, като се стремяхме към околностите на предварително набелязани села.
Тактическия план се провали само първия ден. Докато се усетим стигнахме Баба Вида, където огън не можехме да запалим. Спестихме си неприятно спане между крепостните стени и посетихме нашите любезни домакини. В този ред на мисли: Бойко, още веднъж сърдечно благодарим!
Напуснахме баба Вида на 18.01… беше мааалко по-студено.. спря ни катер на Гранична полиция. Учудиха се, че сме българи.

„Такива неща само Ония правят!” – любезно ни информира униформения пазител. Живо се интересуваха дали имаме оръжие. Казахме, че имаме.
Целта беше с.Скомен… задуха лек насрещен вятър. Все пак стигнахме точно навреме. Намерихме си още по-малка полянка. Беше идеална – точно на края на един коларски път и от три страни – вода.
Утрото ни поднесе лед…

Разпалихме огъня. Намерих една бутилка незамръзнала вода в люка на лодката. Докато я наливах в канчето, от струята се образуваше ледена пирамида. Добре, че примуса е съобразен с условията... Белязахме и този лагер с купчинка равно нарязани дърва.
Мъглата стана непрогледна и тръгнахме.

Известно време се чудих как се движат шлеповете, след като нищо не се вижда. После вече не се чуваха шлепове. След около час източния вятър отнесе мъглата.
Наляхме вода на Лом пред погледа на изумени унгарци, които миеха някаква платформа. Обядвахме и потеглихме.
Още два часа източен вятър… За който не знае (като мен ) – тази работа с неопренови ръкавици не става. Трябват си лапи.
Следващата спирка е на два километра след с. Линово… Познахме нашата полянка по това, че беше точно върху един коларски път. Течението беше толкова тънко и остро, че дори опънахме платнището за завет тази вечер.
През нощта вятъра се усили.
На последния ден, Дунава ни посрещна с вълни по половин метър и силен насрещен вятър. Беше време да се прибираме
На с. Долни Цибър, Бойко беше спрял бусът на пристанището и леко ни присветваше. Кой каза, че по реката няма фарове... Когато изкарахме лодките за последно, по навик се обърнах да благодаря на водата, на вятъра, на бреговете, затова че ни допуснаха и позволиха такъв летящ старт на новата година.

Няколко часа по-късно и малко след Монтана, май зърнах слънцето да залязва.

Вход
*Потребителско име
*Парола
Календар 2015