Поход по река Искър 2010
Най-неочаквано, дори и за самия мен, станах участник в този поход, за моя най-голяма радост. Нека долното описание служи за информация на тези, които като мен искат участват за първи път и имат много въпроси и колебания.
Часът на срещата - вечерта на 31.03, мястото - местността Провъртеника (ударението е на "и"-то).
Аз стигнах дотам през Румянцево - отбивката за Карлуково. Пътят е меко казано офроуд с елементи на асфалт. През Луковит пътят е много по-добър, само че се удължава. Отбивката е на пътя Карлуково - Луковит, отляво, ако идваш от Карлуково. Пътят слиза надолу, почти до реката, минава под жп мост и веднага след това вдясно започва черен път с табела Провъртеник, покрай реката. Отбивката за самия лагер лесно се пропуска, но на практика е в началото на един широк завой на Искър и слиза надолу към някакви ниви. Ако се пропусне, след 200 метра се стига до хижата и може да се обърне.
Искъра прави голям завой покрай тази поляна, като отсреща е стената на Карлуковското дефиле. Гледката прилича малко на форт Бояр само че наобратно - все едно си във вътрешния двор, отвсякъде са надупчените с пещери скални стени, както и стърчащата кула на Провъртеника - с кръгъл отвор като ухо на игла.
Преживяването е незабравимо - черната стена около теб, звездното небе отгоре, огньовете, приятната компания...
А на сутринта - едни мъгли, едни мистерии.
Първи етап - 01.04
Няма организиран транспорт за колите - сами си правим комбинация с придвижването. Обикновено сутрин преди прехода. Малко е досадно, защото трябва да оправяш багажа бързо, да пътуваш, а пък ти се гребе вече, отделно чакащите да се върнеш умират от скука.
Следващият лагер е до град Койнаре - в едни поля до един мост. Нашите джипиеси ни прекараха по обиколен път (60 км), което ни отне около час. Организаторите минаха през Червен бряг (45 км) за същото време.
Етапът през Карлуковското дефиле е най-бързият участък от похода: средната скорост е около 10 км/ч, като повечето време си в бързеи и стигаш до 18 км/ч (говорим за течение плюс собствен ход, няма как да ги разделя). Взима се за час.
След това е първото сериозно препятствие, което се пренася по суша: една каскада, образуваща мощен валяк. Разказват се истории за много удавени тук.
Надолу реката е по-бавна, пак има бързеи, но не толкова големи и не с такива вълни. На един от мостовете има пад с вълна, но не е нещо особено. През останалото време - гребане. И ако има насрещен или страничен вятър и си без рул - става весело. Не веднъж насрещният и леко страничен вятър ме буташе към единия бряг, течението не ме пускаше, ама бях завъртян на инак. И така стоях на едно място, борещ се с двете стихии поне да завъртя лодката с носа надолу.
Второто пренасяне е близо до финала - на каскадата на ВЕЦ Койнаре. Принципно е възможно да се изпързаля по нея човек.
Целият преход е 33,79 км. Взема се за около 3 часа и половина. Лагерът:
На сутринта - отново мъгли и красоти:
Втори етап - 02.04
Следващият лагер е до с. Долни Луковит - на бившето футболно игрище.
Реката е по-спокойна. Появяват се острови, течението се разклонява в лабиринти.
И на този етап се пренася на едно място - скъсан бент.
Образува се добър бързей с половинметрови вълни, силно обратно и мощни въртопи. Повечето, които решиха да го карат, ги гонихме надолу по реката, да ги събираме. Имаха късмет, че се държаха за лодките си.
Реката вече е по-тиха, чуват се птичи песни. И иска гребане.
Преходът - 31,48 км за 3 часа и 20 минути със средна скорост 9,5 км/ч. Максималната беше по-малка - 15,1 км/ч.
Лагерът:
Трети етап - 03.04
Следващият етап е с. Долни Луковит - с. Крушовене. Тук походът се разцепи по отношение на следващия лагер. Предвиденият от организаторите е труднодостъпен с коли, особено при кално време - ползва се от камиони за дърводобив. Предложи се по-достъпен вариант - на около километър след селото - на понтонния мост. По принцип той се пренася на последния ден - в зависимост от водата би могло да се мине покрай него. В крайна сметка целият поход лагерува на понтона. Отбивката е на километър и половина след селото, пътят е черен, вдясно.
Искърът има още повече острови и лабиринти, още по-широк е и с по-малко бързеи. Преобладават дългите прави участъци. Срещахме много птици - патици, корморани, чайки, дребни чапли, едно пъстросиньо малко пиле като грамадно водно конче…
И ето ни на понтона - след 29,64 км за 3 ч и 8 мин с 9,4 км/ч. Максимална скорост - 14,7 км/ч.
Четвърти етап - 04.04
От лагера до хижата в с. Байкал са 5 км по шосе.
Последният преход е по-различен. Не разбрахме кога течението спря да се усеща, но беше скоро след старта. Реката е широка и спокойна като езеро.
И накрая - бряг насреща. Реката Искър свършва. Отвъд устието - широката полоса на Дунав, отзад - остров. Това очаквахме и това видяхме, но на живо е друго. Широко устие, вливащо се в огромната река, хоризонтът скрит от отсрещния бряг.
До устието са 8-9 километра. След това е голямото предизвикателство за деня - гребане срещу течението до хижата. Много се изприказва за това течение, колко силно влачи, че е най-добре на метър-два от брега, по възможност в обратните. Истината е, че не знаехме (вече бях с партньор в лодката) нашият кораб как ще се държи, ще ни стигнат ли силите да се борим, какво ще стане, ако духне насрещен вятър. В крайна сметка, вятър не духаше, Дунав беше пълноводен, но пък и ние се справихме.
Последният етап - 11,62 км за 2 часа и 3 минути с 5,7 км/ч. Максимална скорост 10,7 км/ч. Последните 3 км - срещу течението. Както казаха другарите - не можеш да гребеш срещу Дунав, само срещу течението.
Гледката от хижа Байкал е красива - Дунав е като голямо езеро или голям залив с леки вълни, които крият течението. Насреща остров с дървета. Зад носа е устието на Искър.
В заключение: интересен поход, по бърза туристическа река, последният етап го обогатява с бавното устие и излаза на Дунав. Има един-единствен проблем - никъде не намерихме бира Алмус.
