Чепинска Река
Чепинска си е Чепинска. Стръмна, тясна, технична и скрита от погледите на онези създания които са способни да изхарчат стотици левове за да накиснат задника си в някоя Велинградска баня. Образно казано дори и не предполагат какво им се случва под задниците.
Самата река в часта и около с. Драгиново по нищо не подсказва на крехката каякарска психика какво следва надолу по течението и. За това и всеки минавал от там за пръв път остава доста изненадан и са му нужни часове след като е приключил карането да събере ума си, изгубен нейде из бързеите. Чепинска е истинската река, истински White Water, поредно стъпало в развитието ни на каякри и не на последно място е от онези реки които те карат да чакаш търпеливо следващият сезон, когато ще потече отново и ще се върнеш на нея още по-подготвен. Малко са реките които предлагат тези условия. Големи денивилации, дълги бързеи и високи и технични прагове. Факта че за цялото и трасе се откъсваш на десетки километри от всякакви пътища и цивилизация, подпалва в теб онзи авантюристичен дух, пълен с въпросчета и малки и големи страхове.
И тази година не мина без малки инциденти, гонене на лодки и екипировка по реката. За щастие самата река позволи да направим няколко спускания по нея. Групите бяха рознородни и коя от коя по колоритни. На някои им дойде в повече, други пък очакваха малко повече. Но в крайна сметка всички бяха доволни. Голяма част от холдинга показа завиден напредък в техническо отношение. За някои от бързеите определено ти трябва въображение за да преминеш безпроблемно. Последният голям праг е типичин пример за това.
Първият дълъг бързей също започва и свършва с няколко въпросителни, а сам по себеси изпитва слаломната ти техника доста обстойно.
Каквото и да е нивото трябва да се внимава !!. Реката често е сполитана от резки наводнения покрай дъждовният сезон. Почти винаги има завлечени и заклещени дървета по бързеите. Като допълнително високо „културното” и „технологично” село Драгиново се опитва скрие всичката си мърсотия и ненужни вещи в дерето на реката. Схемата е проста и позната. Мяташ долу, реката го поема и след като се скрие зад завоя вече не е твой проблем. Въпрос на манталитет. Този същия „манталитет” тръгва надолу и се скрива в каньона, остава си там, скрит и непокътнат. Поизчиства се при високи води, но по клоните си остават „байраците” от парцали и полиетилен. Тъжна история. Най-големите опасности в нашие реки са причинени от човешка намеса. Именно за това и захождайки в бързеите, поради денивилацията видимоста е слаба и трябва да се внимава, защото долу под прага или накрая на бързея може да бъдеш неприятно изенадан, а местата за спиране са малко и част от тях изискват и добра техника. Бързеите не предлагат няколко начина на минаване. За това трябва да се пресметне точно директорията на минаване и да се изключи всякакво колебание.
Всичкото това нещо си остава скрито от човешки поглед в един каньон. Много хора и не знаят даже че съществува. Ще мине една година и ние пак ще сме там. Дано намерим нещо по-добро напролет.
