Воден поход по р. Огоста 2011 г.
Походът започва от с. Ерден. Лагерът е на едни хубави поляни до реката, преди селото, точно след моста и гарата. Колите остават на пътя, а пътеката надолу е стръмна и неудобна.
Първият етап е Ерден - Лехчево. Преходът е 30,73 км, взехме го за 4 ч 45 м.
Първото препятствие е скоро след старта - бетонен път през реката, частично залят. След това реката ства тясна, с много завои, препречени дървета. На Бойчиновци още един път минава през реката - по мост върху тръби, през които минава самата река. При ниска вода може да се мине през тръбите, но е желателно да се пренесе, тъй като не е ясно винаги как стоят нещата със стърчащи железа и т.н., а в тръбата нямаш възможност да си помагаш с гребло.
След това реката пак е бърза, но не са толкова сгъстени криволиците и препятствията. След 15-ия километър реката е по-лека, има участъци с по-бавно течение, в които се гребе.
В Лехчево лагерът е на мястото на пазара - асфалт за сергиите и ивици трева, наоколо работилници.
Вторият етап е Лехчево - Бутан. Преходът е 33,1 км. Взехме го за 5 ч 12 м.
Реката е доста по-разлята, бързеите не толкоз стръмни. За разлика от първия ден, бреговете имат по-голямо присъствие на човека, но са все така красиви.
След Бели Брод има един праг, който се пада след завой и е без видимост. Самият бързей е прав и няма проблем.
Направихме почивка на Хайредин. На края на селото се строи ВЕЦ. Реката е отбита и заобикаля в полукръг без видимост, накрая има праг със сериозен валяк и доста силен бързей отдолу, който бие директно в нападали върби и дървета. ВЕЦ-а го пренесохме, като на влизането трябваше да се пресече остро бързея, за да не ни вкара в дърветата. Там и удавих GPS-а, докато спасявахме неуспелите да пресекат.
Малко по-надолу има още един засукан бързей в комбинация от десен завой с остър ляв и дървета. И тук трябва да се внимава.
Преди финала има още един праг с прав бързей, който на ниската вода се беше озъбил с камъни, но се минава. Лагерът е на хубави поляни до моста. Черният път, който слиза под моста е стръмен и разбит и няма видимост към шосето, когато излизаш и маневрираш.
Третият етап е от Бутан до Оряхово. Преходът е 21,3 км. Взехме го за 3 ч 8 м.
Реката от малко преди Бутан до канала е доста по-спокойна, макар и с течение. На 1 км след лагера има бент, който се носи. Рискът от железа и др. не е малък.
Изкуственият канал, който отклонява Огоста от старото русло и я вкарва в устието на Скът, ни посрещна с неприятен мирис. Гладката вода отразяваше небето и гористите стръмни брегове. Накрая, като погледнеш напред и пред погледа се препречва шлеп, пълзящ нагоре по течението на Дунав. Кратка почивка в устието, за да се насладим на последните няколко километра на похода до плажа в Оряхово, защото, уви, походът приключва тук и е време за сбогувания и обратен път.
