Разговор с Ели

Дата: 18.03.2007

Tези дни разговаряйки с Ели на теми свързани с каяка ми хрумнаха разни неща, които реших да запиша.

Тя ме попита:

- Какво да направя, за да опитам каяк?

- Ела с нас на басейн.

Това беше първият отговор, който беше повърхностен, и въобще не покрива това, което исках да кажа.

Питам:

- Защо искаш да пробваш?

- Ми... може да ми хареса... да се запаля. Ти как се запали?

Тогава започнах да обяснявам, как съм се запалил и всичко, което ми е хрумнало около развитието на един каякар в нашите условия. Янтра

Нещата не са толкова прости! Мисля, че човек не може да реши и да се запали по каяк. Не може, защото огънчето се разпалва с натрупване на умения, които ти дават възможността да усетиш емоцията и всичко, което ти носи карането на каяк. А без тези умения - не става.

Тогава, какъв е начинът?

Мисля, че има няколко начина да прокараш /или да се откажеш от/ каяк.

1. Да дойдеш на зимните тренировки в басейн, където някой от нас ще ти даде лодка, шприц и гребло, и пак някой ще ти покаже различни неща - как се седи, как се държи греблото, как да гребеш...ей такива дреболии! Винаги има някой, който не тренира в момента или просто е благонамерен и ще ти обърне внимание.

Добре би било да погребеш малко сам, за да усетиш лодката, възможностите й, да се обърнеш няколко пъти /първата половина от ескимоското/.

После започва ученето на втората половина. Хората ти обясняват какво да правиш, как да го правиш, къде са грешките ти, държат ти греблото, въртят ти лодката, а ти си викаш: - това ли е да караш каяк? Тъпня! Гледаш ги как въртят лодките си, изправят ги на кърма, на нос, на уши... Излизат след обръщане при всяко положение, дори още преди да са паднали във водата, дори и без помощта на греблото, а ти, едно ескимоско не можеш да постигнеш! Разочарование!! Това ли е да караш каяк? Тъпня! Да, тъпня, но без нея не може.

- Защо да не може? Не може ли просто да облечеш екипировката, да се навреш в лодката и да тръгнеш по реката?

- Може.Това е другият път.

Но какво става тогава? Тръгваш да караш, гребеш, приближаваш първия бързей. Вълните стават все по-големи, а водата - все по-бяла. Там - някъде пред теб кипи, бучи, усещаш вибрацията от блъскащата се вода чак в стомаха си. А дали това не е от страха, който те обзема? След което, изведнъж, за един миг, тази картина изчезва, заменена от тъмнина, студ и някакво приглушено бълбукане! О, какво стана? Осъзнаваш, че си под водата! Супер - първата половина от ескимоското я владееш и в реката. Ако си съумял да запазиш самообладание, се опитваш да направиш нещо с греблото, да излезеш някак от ситуацията. Тогава усещаш силен удар в рамото, нещо ти издърпва греблото от ръката и паниката те обзема! Въздуха в дробовете ти изведнъж свършва и имаш сили единствено панически да се измъкнеш от лодката. Но с това мъките ти не се свършват. Напротив, те едва сега започват!

Докато се бориш с непосилната задача да измъкнеш шприца, защото някой ти е казал, че това е начинът да се освободиш от лодката, отнасяш още няколко силни удара по каската и в ребрата. Паниката вече не те обзема! Ти си паниката! Това те спасява, избутваш с ръце лодката, която те е всмукнала като вендуза и се измъкваш от нея. Ако можеш да плуваш, ориентираш се по светлината и с някакви странни движения се опитваш да се добереш до нея! Когато реката е много мътна - светлина няма. Все пак, след миг, така желаната светлина се появява. Не си мисли, че плувайки си я достигнал! Това, което те е изкарало на повърхността е спасителната жилетка и неопрена.

Екшъна продължава. Инстинктивно си поемаш въздух, но в този момент една вълна те плисва в лицето и се оказва, че си поел вода! Кашляш, бълбукаш, а реката си тече, блъска те, мачка те и хич не й пука! Отново получаваш удари, този път по коленете и глезените. Късметлия си, ако крака ти не се заклещи в нещо, защото има и такава възможност. Тогава идва спасението - виждаш нещо, което плува в водата пред теб, нещо, което не е част от реката. Разбираш, че това е торбичката на спасително въже и започваш да се опитваш да го достигнеш. Гребеш към него с последни сили, но вместо да го доближиш, се оказва, че се отдалечаваш.

Нова порция вода в дробовете ти. Нова вълна паника, последвана от нова надежда за спасение - каяк. Той е само на 2 метра, гребе към теб, ти към него, а времето се разтяга безкрайно. Забавя се и ти изцежда силиците. В момента, когато носа на лодката е само на една ръка разстояние, се протягаш към нея и тогава отново всичко изчезва! Познатото ти вече бълбукане, мрак и студ би трябвало да ти подскаже, че си попаднал в обратно течение /има и такива места в реките/, което те е натиснало в дупка. Не знаеш какво става, какво да правиш, а около теб става все по-тъмно. Пак си без капчица въздух в добовете си, а настъпващата тишина означава, че си дълбоко под повърхността. Време е всичко да свърши. Но времето още повече се забавя! Почти спира. Даже е спряло. Да, погледни си часовника за да видиш, че секундарника не се движи!

Вече започваш да се чудиш, дали това не е някакъв кошмарен сън, когато те връхлитат шума от кипящата вода, светлината, въздуха, спасението! Да ето го - спасен си! Ти си в средата на огромен вир, набразден от бели ивици пяна, а някъде зад теб бялата вода се излива в него с мощта, която си изпитал вече. Зад гърба ти някой проговаря: "Хвани се за лодката, добре ли си?" Не знаеш дали си добре, не знаеш какво да му отговориш. Дори не знаеш как стигате до брега. Повръщаш вода и се оригваш с дъх на тиня и дизел. Чак след половин час мислите ти се освобождават от преживяния стрес, а тялото ти започва да се стопля.

 

 

 

От тук нататък вариантите са три:

1 Толкова си се изплашил/а/, че безвъзвратно се отказваш от понататъшни подобни интереси.

2 Зарибен/а/ си. Леко раздразнен/а/ и много нахъсан/а/, отиваш в басейна, където научаваш втората половина от ескимоското за 1 час. А може и в някой спокоен участък от реката - за половин час, защото е студено.

3 Този е задължителен и не зависим от първите два: Откриваш, че обичаш човека с лодката, който те е извадил, а ако си жена /или гей/ си влюбенa в него.

- А ти как се запали? И ти ли си изживял всичко това?

- Почти... не точно в тази последователност, но все пак - да.

Тогава разказвам за моят път през водите до този момент. Това е другият начин, най-щадящ от стреса, но и най-бавен. За да минеш по този път трябва да си запален природолюбител.

Първият ми контакт с каяците беше с туристическа лодка. Един приятел ме качи, обясни ми как се гребе и разните-там абв-та. Хареса ми много.

Седнал веднъж в лодката, открил възможностите, които тя ти дава, разбрал, че местата, до които достигаш с нея са достъпни само по този начин, ти все повече се палиш, все по-често искаш да гребеш. Посещаваш всички язовири, влизаш във всяко едно заливче и откриваш неподозирано красиви кътчета. Когато навъртиш сериозна сума от километри, гребането се превръща в твоята походка, а греблото - част от ръцете ти! Не мислиш за гребането, както не мислиш за това как да ходиш. Остава ти насладата от плавното движение, и й се отдаваш изцяло! Усещаш водата като твоята нова среда. Започваш да различаваш плътността й. Усещаш вълните, посоката им, започваш да ги различаваш.

Скоро откриваш реките. Огоста, Марица, Янтра през пролетта. Крайморските: Камчия, Ропотамо /само в студеното полугодие, защото през лятото "ще ти резнат главата"/ Велека - царицата на реките, красива и ревнива. Дунав през лятото, Дунав през зимата, Дунав с най-добрия приятел, Дунавските острови с най-красивата жена. Дунавските комари... Тунджа ... А, Тунджа през Сремския пролом тече! Тече бързо! Нова емоция! Но за нея - по-нататък.

След като посетиш всички реки, или паралелно с това, се сещаш, че има и нощно гребане. А то е толкова различно! Открил си гребането в мъгла и си му се насладил. Гребането в дъжд не е много приятно. Прекалено много ти идва водата. Гребането в сняг - магия! Неземна магия! Гребането по време на силен вятър - силна емоция. Гребането в морето - друга планета!

Започваш да ходиш на походи, организирани, с приятели или сам. Наслаждаваш се на всеки един миг, когато се бориш с вятъра, когато те люшкат вълните, които идват косо отпред, когато идват косо отзад, на страничните вълни, на референтните също. Наслаждаваш се също когато излизаш на брега, когато си организираш бивака, приготвяш вечерята, или просто си лежиш край огъня. Наслаждаваш се и сутрин, когато си правиш кафе на примус, и дори когато трябва да обуеш шприца мокър. Наслаждаваш се на плясъка на рибата, подскочила зад теб, на свистенето от крилата на ято пеликани, на песента на парченцата лед в заливчето или грохота от вълна под скалите. Когато срещнеш делфините, когато чуеш как тежко издишат, само на няколко метра, или просто, като съзреш главичката на корморанче, щръкнала над водата.

В морето се радваш и когато има вълни, които се издигат като стена над теб, и когато е равно като огледало. Откриваш, че можеш да сърфираш по вълните. Всички тези емоции са ти отворили очите към един друг свят - светът на каяка. НЕ! Това е част от нашият свят, неподозирана от повечето от нас. Каяка е само средство, с помощта на което достигаш до тази страна от света.

 

 

Когато решиш, че искаш още емоции, се сещаш за течащите води. Свързваш се с хората, които карат каяк в бързеите и пред теб се отваря поредната врата на нашият свят. Преживяваш голямото давене и или се отказваш, или си купуваш каяк и екипировка за бързи води.

- А какъв е третият начин да се запалиш?

- Да отидеш на рафтинг, където няма начин да не ти хареса. Ако много ти хареса, ще отидеш пак. Ако още повече ти хареса, ще поискаш да отидеш и на друга река. Ако още се кефиш, ще поискаш да се спуснеш с двуместен надуваем каяк, воден от инструктор. При него, си по-ниско до водата, вълните са по-високо над теб, и си по-мокър, от което и по-щастлив!

...

- Понякога си мисля: бързите реки са едно мрачно и мокро място, носещо студ, страх и ревматизъм! Чудя се какво ли ни привлича в тях!?

- Да, например катеренето /обикновено/ е в топло време, и хората виждат какво правиш, палят се един от друг. Има ли жени - каякари?

- Не, почти не. Май, за сега е само една. Обаче аз си мисля, че доста от жените се палят по катеренето, защото там срещат хубави мъже, мускулести пичове, които "разцепват" трудни маршрути.

- Да, така е! Вероятно за това няма жени в каяк средите.

- Може би, но това е една друга тема. И тъй-като си жена и я подхванахме, ще ти кажа какво мисля. Жените обичат спокойствието. Не си падат много по силните емоции, когато се изисква да се напъват за да владеят нещата. При карането на каяк в бързи води, не можеш да спреш, да увиснеш на примката и да си починеш. Водата не те чака, тече си, и ако няма спокоен участък, нищо не можеш да направиш. Това е напрежение, което, струва ми се, не ги кефи. Още повече. много от реките в най-трудните си участъци са със скалисти, недостъпни брегове и ако искаш да се откажеш между два бързея това не винаги е възможно! Виж, ако някой ги вози, както е при рафтинга, се кефят, но малко от тях се палят по това да преодоляват сами бързеите.

Другото място, където много лесно може да се “запалиш” е морето. Морето е прекрасна школа. Слънчево, топло и приветливо, то те предразполага, дава ти възможност да свикнеш с динамиката на водата, възможностите на лодката, при това без да се страхуваш. Но знай, че и най-слънчевият ден на плажа, може да се превърне епизод от мрачен кошмар, озвучен с музиката на Редйохед. Не бива да се подценява опасността от движещата се вода!

Природата е много благосклонна към нас /защо ли, като се има предвид какво и причиняваме?!/. Допуска ни близо, показва ни красотата си и ни дава силни емоции, но винаги ни предупреждава, и ако не се вслушваме в предупрежденията й, става лошо.

...

Тук разговора ни прекъсва, без да е изчерпал темата.

 

 

автор: Ясен / снимки : Демо, Пламен, Ясен

Вход
*Потребителско име
*Парола
Календар 2015