Radika (Радика) - Македония
Каквото и да си говорим ...в пътя е истината !
Към самия район апетити за посещение има от известно време на все не се намираха ентусиасти за да се посети. Самата река се образува от няколко притока които течат зад националната гордост на Македония парка Маврово. Самият национален парк предлага условия за всякакви забавления. Първенецът им в ски курортите също се намира там и това е показател че снеговалежите са стабилни както и водата в реките напролет.
Лека полека в петък след обяд групата ни се запъти в посока Тетово и Гостивар с цел да пристигнем по светло и да си подредим организацията по най-добрия начин. Поне в обкръжението което тръгнахме вече е ясно че пътуванито по нощите ти докарва само проблеми и безсмислени рискове. Търсенето на къмпинг терен в 3 ч. сутринта никога не е било приятно забавление в такива държави както и факта че на следващия ден вместо да влезеш свежарка в реката и да извадиш всичко от нея общо взето си доспиваш спускайки се. Нашата мото група поради бирено-недисциплинирани причини все пак успя да закъснее и да се замотае достатъчно че да покара и по тъмно ..малко прекалихме с ханчетата и магазините. В Македония са забранили продажбата на алкохол по бензиностанциите а в райони като Тетово трудно ще намериш и по магазините. Някава психопатска история покрай мюсулманското население там ги е накарало да ограничат доста продажбите по търговската мрежа. Храна по пътя също няма и за това трябва да се запасите превантивно. Когато се намерихме с другата група с колата те бяха напипали една хубава ливада с чешма и беседка. По-добре от това не можеше да бъде и така се отпуснахме и заиграхме с масата че кой където падна заспа на ливадата в чувала си.Колата беше стигнала по светло и огледала трасето което ни спести лутането по дефилето на другия ден с цел къде точно да караме.
Намерихме възможно най подходящото място и започнахме да сваляме каяците. По традиция тая година веднага от храстите изскочиха някакви паркови патрули и се запътиха към мене с цел заплахи и тн. забрани за спускане. Този път се отдръпнах и някой от другите се оправи с тях с обещанието че следващия път ще внимаваме и ще се съобразяваме с наредбите им. Вмъкнахме се тихомълком и се загледахме в терена пред нас. Бистра вода чист бряг и бързеи които са в серия и не надвишават повече от 3+ категория. С добър оглед предварително започвате да слизате по стъпаловиден терен и да се наслаждавате на линиите които предлага реката.
И така няколко километра без равни участъци но все пак с възможност за спиране и вода която не влачи сериозно и позволява да корегирате грешките в управлението.
Още от пътя нагоре се вижда "страшното място" в реката и то си подсказва че категорията му е малко по сложна от основната. Въпреки че реката тече в дефиле с път не е препоръчително да влизате вътре без ясна концепция поради факта че спасяването може да стане само от коритото на реката.
Запчва с тази турболентна теснотия ...
и отива към праг с насрещен къмък срещу нея
разтърчахме се с въжетата по брега и започнахме да изпадаме един по един от там. Не е сложен за преминаве но не е и за подценяване. Това беше единственото място в реката където имаше заседнали купчини с дървета и дънери. Надолу самата река предложи още километър два от същия терени и при включването на един десен приток започна да сваля категорията до нормална 3-та степен.
Хубавото е че може реката да се раздели на два участъка . Още предишната вечер едни полицаи на които видимо им беше доскучало ни спряха, прегледаха ни документите и казаха ..за къде бързате ..стойте да изпушим по цигара ...
Те натопиха "Чехите" от къде влизали и какво правили в района което ни улесни с преценката за терена и разпределянето на времето. За самата река точни описания няма освен подобен пътепис като този (на същите чехи) в мрежата няма нищо въведено. За това и трябва да се разчита на собствена преценка и решения на място. За сметка на това "транспортния" отдел поради системни отсъствия в последно време и видимо загубил тренинг успя да направи така че организация от четири каяка, една кола и един моторист да седят около час в дефилето и никой да не знае другия къде е. Добре че превантивно бяхме набелязали една бензиностанция за излизане та отворихме сметка там докато се появи някой да ни потърси.
В самия долен участък реката олеква но си заслужава спускането. Перидоично предлага по някой по атрактивен бързей и така свързвайки двете трасета преминавате през десетина километров участък.
Навързахме каяците по колата и ранния следобяд се отправихме в посока Албания. Там бяхме набелязали р. Девол и каньона и който бяхме посещавали но нямахме възможност да се спуснем по него. По тези географски ширини карането по светло и предвижването в нормални часове ти спестява часове ориентиране и лутане по планинските пътища. В Албания ни беше ясно къде отиваме ...но никой не иска да кара там по нощите ..