Едисоновият вариант

Дата: 31.10.1999

Системата за категоризация на трудността Едисоновият вариант

 

Тази статия е публикувана през есента на 1999 г. в списание “PLAYBOTATING UK” и предизвиква бурни обсъждания. Нейният автор Коран Едисън (Corran Addison) е един от онези екстремни каякари, които разчупват границите на възможностите в нашия спорт.

Убит от системата

Джон не е каякар-експерт, даже е далече от това определение. Но, веднъж запалил се по бързите води, той им отделя цялото си свободно време. Първия си сезон посвещава на усилено овладяване на техниките и напредва доста бързо. Толкова бързо, че предишната седмица минал първия бързей 5-та категория. Вярно, че не бил от онези бързеи тип “пенесто чудовище”, всичко минало бързо и удивително лесно, така че останал малко разочарован. Естествено, бил притеснен, но всичко минало добре, ако не броим няколкото малки грешки, но като цяло оценил спускането си като успешно. Този път обаче седи на ръба на нещо, което му се струва истински ад. Заедно с него е “Лудия Марко” - ветеран в екстремните спускания с прякор, който го потвърждава. Марко е истинска легенда. Има повече екстремни спускания, отколкото човек може да си представи. Джон е в реката с такъв велик каякар - ехеее! Ето това е шанс да се докаже пред себе си ...

Още веднъж поглежда каскадата - стъпала от падащи тонове вода, и хвърля поглед към Марко. Даже той изглежда малко обезпокоен, но това е все пак една обикновена “петица”, не по-добра или по-лоша от многото, които е минал. Джон не пита Марко за оценката му на бързея и неговото участие в спускането му, показвайки увереност в силите и възможностите си. Още няколко минути оглеждат бързея, а после се качват към старта на спускането.

Колкото по-нагоре се изкачват по пътеката край реката, толкова по-неуверен става Джон, обземат го лоши предчувствия. Той пита още веднъж Марко за степента на сложност на бързея. И Марко още веднъж му отговоря, че това е обикновена “петица” и нищо повече. Но колкото и да се опитва Джон да мисли за тази разпенена каша като за обикновена петица, нещо не му се връзва със спомена за преминатия предишната седмица бързей клас 5.

Марко тръгва първи и след спускане, което повече прилича на борба за оцеляване, отколкото на целенасочено движение, застава в края на бързея за подсигуряване. Две дълбоки въздъхвания и Джон потегля по бързея. Но първият сериозен валяк така силно го запокитва вдясно, че той разбира, че по никакъв начин не би могъл да догребе обратно вляво, за да може да заобиколи огромния “казан” вдясно от казана блокаж, задръстен с трупи от нападали дървета. Джон опитва да се плъзне в тесния проход между блокажа и казана-убиец, но няма видимост, за да оцени ситуацията, а дори и да имал, не му достига опит за такава сложна маневра. След миг вижда счупения клон и стърчащия клон от дървото, към който лети със смъртоносна скорост. Последното, което минава през угасващото съзнание на Джон, е: “Това не е истина. Миналата седмица минах бързей петица така лесно...”.

Никой не е виновен

Предишната седмица Джон се спуснал с Дейв - един от каякарите, наричани “стари бойци”. Той винаги е внимателен и твърде предпазлив при вземането на решения за спускането по бързеите. Джон и Дейв спират да погледнат бързея, описан като 5-та категория по трудност. Бързеят представлявал поредица от завихрени вълни и само в края отляво имало блокаж. Преди десет години на този бързей загинал един каякар, попаднал в блокажа в края му. Като форма на предупреждение този средно труден бързей е класифициран като петица.

Джон въобще не попитал Дейв за оценката му за едно или друго препятствие, напълно доверявайки се на дългогодишния му опит. Затова седмица по-късно, оглеждайки фаталния за него бързей заедно с Марко, Джон е силно озадачен. От една страна вече имал преминаване на бързей клас 5, а от друга това, което вижда, коренно се различавало от представата му за клас 5. Марко пък оценява препятствието, защото знае, че клас 5 може да е труден бързей, а този бил МНОГО труден. Предишната седмица Дейв оценил бързея по същата система като Марко, тъй като бил потенциално опасен за живота, което и било доказано преди 10 години. Джон, като начинаещ каякар, няма достатъчно опит, за да може самостоятелно да оцени нивото на опасност. Той изцяло се доверява на по-опитния от него Марко, а чувството за опасност и лошите предчувствия не прерасват в забрана към самия себе си. Всъщност системата, създадена за предупреждение и обезпечаване на безопасността именно на хора като Джон, в крайна сметка става причина за неговата гибел.

Проблемът

Проблемът със съществуващата система за класификация на реките лежи в нейния принцип. С една-единствена цифра се опитваме да оценим три отделни качества на бързеите: сложност, опасност и отдалеченост от цивилизацията. В комбинация с факта, че напоследък - благодарение на новата екипировка и техниките за спускане - се разчупват представите ни за проходимите води и това, че съществуващата система е ограничена до 6 степени (а виждаме, че само една 5-та категория има поне 6 разновидности), което личи по малката пригодност на съществуващата система за реална преценка. И въобще възможно ли е с една цифра да се оцени трудността за преминаване и опасността за живота - това са принципно различни неща. Даден бързей може да бъде смъртно опасен за каякаря, но да не изисква високо техническо ниво, за да бъде преминат. Друг бързей може да бъде много сложен за преминаване, но да не е опасен за живота (например серия от падове в басейни стояща вода). Отдалечеността от цивилизацията не изглежда толкова важен фактор, но тя определя времето, за което пострадалият ще получи помощ в случай на нещастие. Колко дълго ще се наложи да чакаш - час, ден, седмица?

Бъдещето

Нашият спорт е достатъчно млад и се развива много динамично, затова може със сигурност да се твърди, че пределът на възможностите за преминаване на реки съвсем не е достигнат. Защо тогава да ограничаваме границата на категориите до 6 и да допълваме с множество пояснения в рамките на една категория?

В търсене на нови предизвикателства каякарите се отправят към най-отдалечените места на планетата, където отдалечеността от цивилизацията е важен фактор. Защото например счупен крак в река, която се намира успоредно на автомобилен път, където квалифицираната медицинска помощ е на час-два отдалеченост, не е толкова голям проблем, както да кажем счупен палец някъде в Тибет. В допълнение на това и качеството на такава помощ при отдалечени експедиции е доста спорно...

Едисоновият вариант

Ефективната сиситема трябва да включва следните елементи:

Сложност - абсолютният минимум технически умения, необходими за успешно преминаване на бързея;

Опасност - тежестта на последствията в случай на грешка;

Отдалеченост – времето, необходимо за оказване на медицинска помощ.

Сложност

Тази величина не бива да има максимално ограничение. Тя не бива да отчита опасността и последствията от неудачно спускане. Само ще отразява трезво минималното техническо ниво, необходимо на каякаря за преминаване на препятствието. Като основа може да се ползва съществуващата система за оценки, но променяйки я от 1 до 10, а ако се наложи - до 12 или повече.

Опасност

С тазе величина е по-лесно. Тук също може да се ползва система за отчитане от 1 до 6, която да разпределя степента на риска.

ЕДНО - отсъства каквато и да било опасност;

ТРИ - има вероятност да се получи травма (счупване, прорез с кръвотечение, възможни са сериозни проблеми), смъртоносната опасност не е голяма, разбира се, това зависи и от отдалечеността;

ПЕТ - висока вероятност за сериозни травми с непредсказуеми последствия (счупване на гръбначния стълб и т.н), висок смъртен риск;

ШЕСТ - няма шанс за оцеляване.

В тази величина може да има максимална стойност, защото едва ли би могло да има нещо по-сериозно от смъртния изход.

Ключът към оценката на тази величина трябва да бъде “най-реалният сценарий” за преминаване на дадено препятствие, който ти дава възможност да го виждаш в съзнанието си. Разбира се, има вероятност да се удавиш и на гладка вода, но е толкова малка, че не си заслужава да се отчита. От друга страна, може да изплуваш от огромен валяк, в който преди теб са загинали няколко човека, но вероятността да се удавиш е голяма и това трябва да си го набиеш в главата.

Отдалеченост

Тази величина има пряка връзка с “опасността“. Счупено ребро с вътрешни кръвоизливи на час път от болницата не е голям проблем, но в експедиция на денонощие или повече отдалеченост от болница подобно развитие на нещата става опасно за живота. Величината “отдалеченост” може да се отразява с три букви (А ,В, С) по следния начин:

А- медицинската помощ е достъпна в рамките на 1 час;

В- повече от час, но в рамките на денонощие;

С- повече от 24 часа.

Как работи системата

Смисълът на информацията, заложен в новата система, може да се изрази с примери, като имаме предвид въпроси като колко сложна е за мен тази река (бързей) и какво ще се случи, ако сбъркам.

Пример:

Водопадът Ниагара - 3.5.А

3 - сложност - технически не е сложен;

5 - опасност -висок шанс за тежки наранявания и смърт;

А - отдалеченост - помощта е достъпна в рамките на час.

Пример:

Горното течение на река Замбези - 2.5.С

2 - сложност - технически прост;

5 - опасност - ако тръгнете, със сигурност ще бъдете изядени от крокодили или хипопотами;

С - отдалеченост - едва ли някой от вас би искал да получи медицинска помощ в замбезийска болница.

Ефективна ли е системата?

Ефективността на системата може да се демонстрира със следния пример:

Каякар с техническо ниво, съответстващо на 5 категория трудност (от 10-бална скала), разглежда възможността за спускане по бързей с категория 5.2.А. Той веднага може да прецени, че трудността на реката е по силите му. Бързеят е сложен, но цената на грешките е минимална. Той ще премине този бързей, получавайки удоволствие и повишавайки майсторството си. В друг случай същият каякар, разглеждайки бързей категория 5.4.С, може да го пренесе, тъй като ще реши, че техническото му ниво не позволява да се снижи приемливо риска от грешка, а цената е прекалено висока.

Ти можеш да помогнеш

Тази система, която използвам от няколко години (на шега наречена от приятели ”варианта на Едисон”), доказа своята висока ефективност. Като следствие от удачното й тестване се опитвам да я въведа за международно ползване. Повсеместното й въвеждане ще помогне да се избегнат проблемите, които съществуват при сегашната система за оценяване на реките. Ако вие можете по някакъв начин да помогнете за утвърждаване на тази система в света на бързите води, моля свържете се с мен.

Коран Едисън

 

ПО материали от http://www.whitewater.ru и списание “PLAYBOATING UK”

Вход
*Потребителско име
*Парола
Календар 2015