Kayak Tour 2009
Дойде си неусетно средата на лятото и набелязаната за тръгване дата 25 Юли съвсем започна да ни притиска вниманието. По икономически или несъобразителни причини голяма част от групата не успя да тръгне.
Както казва нашият другар Милски...
“ който не иска да направи нещо, намира оправдание ... Който иска, намира пари” ...
Самият той редовно е жив пример за тази поговорка и отново с познатата дружинка намериха средства и начин да тръгнат.
Като цяло групата се очерта доста компактна и все с отявлени членове на холдинга. По всичко личеше, че можем да си позволим малко повече волности относно трудността на реките. Така и стана, запътихме се съвсем самосиндикално три коли в посока Бовец с уговорката да не се преследваме по магистралата, а да се чакаме направо там.
В следващите дни последваха традиционните спускания по притоците и за финал си оставихме прословутия участък “Катаркта”. За разлика от предишните години река Соча ни посрещна с почти двойно повече вода, отколкото сме я карали. Това за момент ни изпълни с въпросителни, но с оглед на ситуацията решихме, че си заслужава да се пробваме. Още в първите метри разбрахме, че при това ниво водата е позаляла малките вечно пречкащи се камъни, но скороста е по-голяма и турболенциите са склонни да ти извъртят някой неприятен номер. За това и трябваше да преминем в режим “спускане” и да игнорираме всякаквите заигравки по обратните течения и колебания относно избора на линия.
Определено беше забавно и атрактивно. Може би самите ние сме се попречупили и групата се предвижваше видимо по-спокойна и организирана надолу. Финиширахме доволни и преди да се втурнем в следващия участък, който винаги ни е действал разпускащо след като сме си играли на криеница със сифоните в “катаракта”, се зиграхме в огромната дупка на последния бързей. С леко малоумни и налудничеви усмивки наблюдавахме с интерес кой ще се пребие повече и на кой ще му изчезне лодката повече във валяка. Смея да твърдя че постигнахме добри резултати и високи постижения в мятането на въже по плаваща екипировка, придружена от каякар.
Приключихме с престоя и дойде време за същинската част на подобен вид разходки. Време беше да тръгнем към следващата точка. Вече се е създала традиция, когато се тръгне на лятната разходка да се търсят нови трасета. За тази година бяхме набелязали района на гр. Лиенц, който се намира в началото на Доломитите на около 200 км. от Бовец. Преди две години профучах с буса през тази долина и ми направи впечатление, че е доста широка, пълноводна и в нея влизат няколко голями дерета. След известно ровене в интернет нищо не можеше да ни откаже от тази дестинация. Част от групата подходи с недоверие към този район, но още в първия момент, в който съзряхме обема на долинта, деретата и р. Исел пълна до горе, разбрахме че ни чака доста “работа” за отмятане. Предвидливо се поразчетохме повече и се допитахме до местните за по-подробна информация. Тя самата беше типична за реките в този район на Алпите. Нещото което човек трябва да очаква от реките там е денивилация, дълги бързеи и безпогрешна категоризация на трасетата.
Средно статистическия каякар по нашите ширини няма опит с такива трасета и когато влезе в тях определено остава шокиран от обстановката, която го сварва леко неподготвен. Въпреки всичко желателно е да се мобилизираш и приспособиш към трасето отколкото да се пробваш да му противодействаш с ненужни спирания и жалки опити за заобикаляне.
Колкото можахме дадохме от себе си и оставихме зад гърба си още един район, в който може да покараме идните години. Река Исел и нейните притоци предлага условия да покараш каяк няколко дни и ние бяхме доволни, че вече сме поогледали и проиграли района.
Свърши и тази одисея и за де не губим време и да се забатачваме в далечни дестинации се запътихме към градчето Лофер през което минаваше р. Саалач (всъщност незнам как се произнася на Български). В личен план имах стари сметки за уреждане с нея, защото преди две години ме накара да се замисля колко трябва да натисна в подготовката си и колко е важно да си обграден с надеждни хора около себе си. Много тихо и подло те примамва с леки бързеи и голями обратни течения, докато в един момент не връхлетиш в участък от около 200 метра с няколко тесни пада и много силни турболенции.
В този участък коритото й се стеснява и заради денивилацията силата на водата става двойна. Всеки опит да спреш в страни от основното течение бива наказан и рискуваш да попаднеш в някой от сифоните й.
Наблюдавайки местните как подхождат към участъка установихме, че единствения разумен начин да минеш от там е да изправиш лодката надолу и под никакъв предлог да не спираш или да се отклоняваш от основното течение. Това се оказа и правилния начин. През цялото спускане бяхме притиснати от времето, защото реката се захранва от ледник и в следобедните часове нивото й се вдига. Този факт не трябва да се пренебрегва, защото някои препятствия стават твърде опасни.
Постепенно се приспособихме към реката и на финалните бързеи вече се забавлявахме по-спокойни и умерени. Останахме доволни и продължихме още малко надолу по по-лекия участък. Той самият не предглага големи и атрактивни бързеи, но си заслужава да го разгледаш.
Излязохме посред някакъв рафтинг център, установихме че сме се откъснали от основния път и че не можем да обясним на другите от къде да дойдат да ни вземат. След половин, един час ни откриха и леко поуморени започнахме да си мислим за изминалия ден и за това, че трябва да си тръгваме обратно към България. За съжаление всичко свършва, но за да се върнеш на едно място трябва първо да си тръгнеш от него. Оставихме още малко приключения зад гърба си и прокарахме още една пътечка за каране на каяк извън пределите на страната ни.
