Рилска Река - 05.2008

Изтеклия уикенд беше наситен със събития по Рилска. Реката макар и не толкова висока както в сряда (130 см.) все още държеше добро ниво. Като пряк резултат имахме потрошена лодка, няколко избити зъба, временно загубени гребла и т.н. Мисля че тези два дена ни върнаха обратно на земята (или , в зависимост от гледната точка, на реката) и ни напомниха, че като цяло има още много вода да изгребем.

Едва когато се прибрах в къщи установих, колко съм се изтощил емоционално и физически. Ако не ме лъже паметта тези спускания по Рилска са най-пълноводните такива в историята на Холдинга.

Отсечката от Илийна река до водохващането на Пастра макар и по-леката редлагаше доста места за обръщане. Първия препъни-камък е каньончето на около 500-600 метра от старта, където има големи валяци, а заобикалящите ги турболенциите са порядъчно силни и за капак последния праг е с надвиснало дърво. От там някъде започна личната драма на една жълта лодка, която успяхме да хванем може би 1.5км по-надолу. Веднага след това водата минава почти изцяло в левият бряг на реката, от където стърчат разни дръвеса, но за сметка на това има и големи камъни с еквивалентни по размери валяци зад тях. Като цяло май всички изпускаха въздишка на облекчение след измъкването от този участък.

Надолу реката продължава в същия дух, т.е. малко обратни течения, висока скорост и големи дупки/валяци. При неделното спускане група екстремисти решиха да минат в ляво на трасето след бетонния мост, малко преди финала. Последва интересна анимация от лодки показващи различни интимни части, а близко стоящия фотограф не можеше да поварва на късмета си. Малко по-надолу направихме почивка, на която екстремистите се опитваха да си поемат дъх с помощта на няколко цигари, кълнейки се че така повече няма да правят.

А, и колкото за статистиката - латата малко преди финала показваше 1.2м. За сравнение, последното спускане правихме на малко под 90см.

Участъка "Жабокрек", започващ от ВЕЦ Пастра до табелата на град Рила, предложи други забавления. В списъка преобладаваха по-голям наклон, по-висока скорост, по-големи валяци, по-големи камъни и почти никакви обратни течения. В последствие прибавхиме ужулен нос, два строшени зъба и едно гребло дъбоко забито в висящо над водата дърво. Много интензивен участък, в който общо взето важи принципа "всеки за себе си". Терена и скоростта (при тези нива на водата) са такива, че лодкаря е силно ангажиран със собственото си оцеляване и не може да окаже съществена помощ на бедстващо другарче.

Макар по-лек от отсечката "Пастра" и в този участък е необходимо бързо да се прочете реката, и ако може да се реагира също така бързо. Всеки пропуск да се направи това бива наказан или със зловещ удар в камък, респективно дърво или пропадането в дупка, която не пропуска възможността да ти изкара акъла, ако не лодката изпод задника. И така до онзи прословут ляв завой с големия ръбест камък, който се вижда от един от шосейните мостове. Там вече зрителите си умират от радост, докато бедстващите в реката души започват усилено да берат маргаритки. Поне в моя случай резултата е 3:0 за бързея и нито веднъж не го минах като хората. ;)

За мен това беше най-добрия и екстремен уикенд на ККХ на тема бърза вода за тази година.