Язовир Пчелина, Радомирско

От София се стига през Владая-Перник-Батановци-Ковачевци.

Разучили сме два подхода - преди и след село Ковачевци. Преди селото има разклон за вилното селище, от което се отклонява асфалтиран път, слизащ до бившата гребна база.

След селото вляво се отбива отново получерен път, по него се стига до нулата на големия ръкав.

На този ръкав е разположено въпросното вилно селище. Изглед към характерния връх в дъното на ръкава.

На изхода на ръкава, срещу селището, има стръмен нос, зад който има нещо като яхт клуб или не знам какво.

Музиката е ужасна, но домашната ракия е лековита.

Това е в посока язовирната стена. В обратна посока, на отсрещния бряг, е другата забележителност на язовира - надвисналите скали с параклис на върха.

След още един завой в обратна посока е краят на язовира с малкия остров, а вдясно е устието на Струма.

През лятото водата е жълто-червеникава, а по дъното е отложена много фина черна кал, която прилича на мазут, но изглежда съставът на скалите е такъв, както и наслоените отпадъци от минната и стоманодобивната индустрия на Перник. И Струма е вада, в която живеят множество водни птици: щъркели, патици, чапли (предполагам), чайки и едни други дето не ги знам, приличат на сокол, но ядат риба, това го видях. Струма е тъничката черта отзад.

През пролетта има достатъчно вода за разходка нагоре по реката, която след около 1,5-2 км става по-тясна от 5 метра и леко невъзможно за маневри с дълги лодки.

Но е красиво.